IMP с интервю за MAAT INSIDE YOU

IMP – Христиан Христов

„Просто знайте, че всичко е преходно! Така, че помислете какво ще оставите на децата си.“

Maat: Изключително ми е приятно, че се съгласи да бъдеш част от поредицата „Ти можеш всичко“.

Ще ни разкажеш ли повече за теб и кога беше първата ти среща с музиката?

Христиан Христов: По-скоро аз трябва да ти благодаря за възможността! Казвам се Христиан Христов и съм роден и възпитан в град Видин.

В средите съм по-познат, като IMP.

Иначе първата ми среща с музиката е била още от момента, в който съм се появил на този свят, тъй като съм роден в семейство на музиканти.

Виж обаче първия ми флирт с нея беше преди 20 години, когато усетих, че не искам да слушам само, а и да създавам такава. Следвайки линията на „Ти можеш всичко“ бих добавил, че аз тогава не можех нищо! Желанието ми обаче беше много по-голямо от възможностите и в комбинация с телешката ми упоритост, развивах различни умения през годините свързани с музиката.

Разбира се, като във всяка връзка любовта ме задържаше да не се разделя с нея много пъти…въпреки че учените твърдят, че траела само няколко година, аз съм влюбен още в нея.

В началото тогава беше много трудно да го правим, защото не гъмжеше от бийтмейкъри, като сега и трябваше да се науча аз как стават нещата. Нямаше и много микс инжинери…тааа се научих и на това. Не се намираха и много оператори за видео клиповете…и познай!? Започнах да снимам и монтирам!

И така 20 години по-късно аз съм самостоятелна бойна еденица, която може да затвори целия кръг от идеята, през инструментала, записа, обработката, заснемането и монтирането на конкретен продукт.

И като за край на отговора ми бих обобщил, че ако човек е постоянен би могъл да прави много неща.

Maat:Как би описал музиката, която създаваш? Каква емоция те завладява, докато създаваш музика?

Христиан Христов: Моята музика не е за всеки! Като твърдение на един обикновен творец, който се стреми да бъде разбран от всички, аз не искам да опростявам творчеството си, за да го поднасям на малки хапки, удобни за преглъщане от консуматорската фен база… Правил съм и простотии…, но съм сигурен, че един ден няма да ме помнят с тях.

Създавам музика, защото тя е най-задоволяващия способ за момента, който ми позволява да изразя и споделя чувствата си. Всяка емоция е добре дошла. Тя е като пълнител за химикала ми, но аз бих се оприличил на либретист. Харесвам драматизма, като форма на писане и мисля, че най-добре пасва на творческия ми нагон. Когато пиша текст ме завладява чувството на свобода. Особено, ако текста ми е сполучлив и го усетя, че е специален. Имал съм моменти, когато крещейки обикалям стаята обзет от несравнимо задоволство. Тази сладка налудничавост все още не мога да я изпитам от нищо друго.

Maat:Има ли някой изпълнител, на който се възхищаваш, някой от когото се учиш?

Христиан Христов: Може би ще прозвучи надменно, но се възхищавам от себе си. Вероятно единствената ми грешка е, че не се обикнах по-рано. Съвсем естествено като всяко нормално дете съм имал кумири, на които съм подражавал, но към днешна дата не съм фен на това да се идолизират персонажи, защото съзнателно или не, копираш тяхната идентичност, но тя не е твоята.

Винаги съм се старал да съм си АЗ в живота… точно такъв какъвто съм – несъвършен. Няма идеални хора. Но бих се учил от всеки човек, който носи в себе си и проповядва добродетели, защото разбрах, че в това е смисъла на съществуването ни – да сме добри един към друг.

Макар, че все още нося много гняв в себе си и съм далеч от смирението… особено, като се сблъсквам директно с простащината, лицемерието, лъжите, наглостта, желанието за показност и демонстрация на положение от ниско интелигентни хора и натрапваните ни директно нови модели на подражание, съм склонен да вярвам, че Земята може да е прекрасно място, на което да прекарам единствения си живот, с който разполагам.

Maat: Какво мислиш, че трябва да се промени в музикалния бизнес? И липсват ли ти участията и публиката?

Христиан Христов:Тези песни, които обичам да изпълнявам не са подходящи за широката публика, защото тематиката им не предразполага да избухнеш, а по-скоро да замълчиш. Тях си ги позволявам, когато сме на някакво по-тихо местенце с подбрана публика. Няма как да ти посоча една песен, защото са повече – но да поставим тук „Мотив“, „Видях“, „Под снежинките“,„Писмо до бъдещето“ и още мнооого, много други.

Не трябва да пропускаме фактът, че имам и доста проекти, които хората още не са чули…може би ще разширя плейлиста.

Maat: Какво искаш хората да разберат чрез музиката ти? Какво искаш да им кажеш чрез нея и върху какво работиш в момента? Какво да очакваме?

Христиан Христов: Искам хората чрез музиката ми да разберат себе си.

Аз просто подсказвам върху какво да съсредоточат вниманието си. Има много хора от средите, които през годините са ни наричали филмари… Има и много хора, които са споделяли, че са излизали от сериозни филми, а музиката ни е била важна част от това им решение – въпрос на осъзнатост.

Гледам вече да не казвам на никого нищо, ако не ме е попитал.

Когато пиша текст и правя парче, нещата, които казвам са адресирани до Христиан Христов от IMP.

Тази година очаквайте да не мълчим!

Планирали сме доста неща: общ албум със Sr.Martini, мой солов албум с Борислав Божков и двоен солов албум на Sr.Martini.

Работя и върху общ албум със Scar.

Да! Не обичам да си почивам!

Maat: Сега времената са тежки за всички. Какъв е твоят съвет към читателите на maatinsideyou.com? Какво да правят, за да продължават винаги само напред? В какво вярваш ти?

ГАБРИЕЛА КАРДАШЛИЕВА
/АВТОР И СЪЗДАТЕЛ НА БЛОГА/
https://www.maatinsideyou.com/

Интервю за БНТ2 / Imp, Sr.Martini и Борислав Божков

Imp, Sr.Martini и Borislav Bozhkov в едно интервю на Симона Крушкина за сутрешният блок на БНТ2, Добро утро с БНТ 2
Говорим си за Roof Rhymez Studio, за мислите и желанията ни!

SR. MARTINI: МУЗИКАЛНАТА ИНДУСТРИЯ НЯМА НУЖДА ОТ ВИЖДАЩИ

Мартин Савов, с артистичен псевдоним Sr. Martini е роден и израснал в София. Завършва висшето си образование в Учителския факултет на Национална спортна академия, а по-късно и магистратура по Спортна журналистика. Занимава се и с изграждането на сцената на театрални постановки, но главното за Мартин е, че той е рап изпълнител от „старо” поколение, което наблягаше най-вече на стойностни текстове.

Савов се занимава професионално с музика от 2000 година, от когато е и първият му сериозен проект – песента „Началото”, заедно със Slim, Спенс и Bug. Творческият му път премина през няколко студиа – „Sniper Records”,  „Cheebah Cheebah”, „Sofia 1000”, „Out in Space” докато стига до „Roof Rhymez”.

Sr. Martini е силов рапър, който искрено цени hip-hop културата и вярва, че тя може да е мощен двигател за промяна, ако не на обществото, то поне на отделната личност. В интервю пред Plovdiv Time, музикантът разкри душата си без задръжки и без цензура.

– Как започна да се занимаваш с музика и защо избра точно hip-hop?

– Странното е, че наглед случайно. По-късно във времето усетих, че не е така – случайни неща няма! Преди това не съм се занимавал с музика, дълги години рисувах. Бях в специализирани класове, ходех на уроци и така нататък. Като слушател рапът се превърна в моята музика много бързо, просто ме грабна веднага щом го чух – ритъма, енергията, реденето на думичките, които не разбирах. Няколко години по-късно запознанството ми със Слим в казармата ми открехна прозорчето и тръгнахме по пътя. Просто се случи.

„Снайпер“ точно отваряше врати. Слимарата вече се познаваше с DJ Станчо. Уволнихме се и записахме там първата си песен „Началото“. Страхотни първи стъпки! Безценен опит през годините там и много емоции.

– Да, творческото ти развитие полага началото си в „Снайпер рекърдс”, както и на много твои колеги през 90-те. Какво беше за теб да започнеш именно оттам?

– Беше изключителна привилегия и вдъхновение за онези години. Да усетиш работата в екип, общата идея и полагането на общи усилия за разгръщането и развитието й. За първи път заставах зад микрофон и думите от тетрадките и хвърчащите листове  се запечатваха на запис.

Много талантливи хора преминаха и бяха там през годините, въобще беше си едно РАП свърталище в добрия смисъл. Само вдъхновени и надъхани младежи, живеещи с Хип Хопа. Първи записи, клипове, концерти, човече. Това за нас през онези години беше огромен шанс – Станчо направи нещата така, че да се случват.

– Какъв беше рапът през онези години?

– За мен беше по-жив. Имаше ускорен пулс, буйна кръв течеше във вените му. Много по-емоционален, имаше доста групи, които бяха ангажирани социално с идеята да си помагаме като братя за едно по-добро и справедливо общество. Хиляди групи, много от тях дори не достигаха до нас, но всички бяха на стабилно ниво. Рапът беше наистина в разцвета си през 90-те за мен – много нахъсан, автентичен и свободолюбив!

– Какъв е сега?

– Сега в голяма степен е меркантилен, блудкав, плосък. Има, разбира се, и от автентичния, но този, който се пробутва по медии, телевизии и радиа – той е откровено слаб за мен, изпразнен  от съдържание. Просто не ми носи нищо като слушател, чак ми е смешно за какви самолети и майки говорим примерно. Хахаха!

Ние сме в България, Холивуд е друг свят! В цял свят има тенденция към свеждане на посланието до минимум. Но как да ти кажа – там има много добри чисто технически рапъри. Флоу, дикция, бързина, оригиналност на римите.

Проблемът не е в новите звуци, те са си окей. За мен проблемът е в липсата на смислени идеи, в тоталното загърбване на посланието. Всичко се свежда до първични белези и човешки желания – смешното през годините нарицателно за рапа – пари, коли, жени!

– А какъв би трябвало да бъде според теб?

– Според мен, трябва да е голяма движеща сила за младите и поток на вдъхновение. Предаване на житейски опит, посяване на мъдрост, споделяне на проблемите и търсенето на общото им решение, да е социално ангажиран и отговорен.

Има, слава Богу, още такива изпълнители и групи, които съумяват да формират у подрастващия млад човек подобни качества и личностни ценности, които да го направят свободен и съзнателна личност, а не пионка на системата. Овцете в човешки кожи и без това са много, на обществото са му нужни повече от всякога Бунтари. Рапът е перфектната музика, трамплин точно за изграждането на такъв тип хора – Революционери!

– От къде дойде сценичният ти псевдоним Sr. Martini?

– Слим го измисли на прима виста. Каза ми: „Искаш ли?“ и аз бях: „Давай – това е“! Нито съм го премислял, нито ме интересува толкова. И друг път съм споменавал – по-важното е кой и какво стои зад него. Казвам се Мартин, та затова.

– Музиката е вдъхновение. Ти пееш най-вече на социална тематика. Защо и какво друго освен родните проблеми провокира вдъхновението ти?

– Нещата, които ме вълнуват, са инспирирани от живота в цялото му многообразие. Интересува ме най-вече човешкото същество. Развитието му, израстването и приобщаването му към другите себеподобни в общество.

Пея за българските социални проблеми, защото откровено казано съм бесен! Тук нещата са крайно изкривени, грозни, несправедливи, а това ме побърква. Години наред гледам този цирк, в който ощетените сме ние хората. Цели животи си отиват в мъка и бедност, докато властимащите са милионери, нахални крадци, които продадоха България. Затова съм толкова крайно насочен.

Не мога да си затворя очите, това ме човърка отвътре и няма да спра, докато не видя положителна промяна или не приключи жизненият ми път – това е! Вълнувам се от хората, всеки човек е уникален и притежава неограничен потенциал. Ние спомагаме този потенциал да се отключи. С музика, със слово, с каквото можем.

– Разтълкувай ни максимата „музикант къща не храни” през твоята призма.

– Ако в България си музикант, който влага сърце и смисъл в музиката си, имаш послание, различно от комерсиалното – приятелю, търси си друга основна работа, която да те издържа, теб и семейството ти. За хобито си намирай време, когато имаш такова, и си храни душата, това е! За изкуство в чистата му и неподправена форма не се дават пари. Стани клоун, бъди масов послушник и може и да припечелиш някой лев.

Индустрията няма нужда от виждащи. Има нужда от марионетки в сценични костюми. Такива, които не провокират промяна, а поддържат статуквото. Играта е и политическа – статуквото се държи от хората с  парите, заради които масата хора нямаме такива, а им работим!

– В момента си MC към Roof Rhymez Studio. Как работите там? Съобразявате ли се с чартове, хитове, комерсиализъм?

– Съобразяваме се единствено и само със сърцето и душите си. Казвам ти честно, ние сме отдавна на пътя и правим музиката си лично, вътрешно. Нещо, което идва от самите нас – от хората за хората. „Правим музика за хора, не за потребители“ е едно от водещите ни послания. Нас ни интересува да достигнем до сърцето на всеки един човек. Да открием личностите в тълпата. Класации, комерсиализация. Това са смешки. В Roof Rhymez се занимаваме със сериозни, смислени послания – такива, които са градивни и носят промяна в положителна посока.

– Кое е първото умение, което един рапър трябва да придобие преди да излезе на голямата сцена?

– Уменията са много, те се градят с времето. Първото нещо е да има желанието, второто е да разбере, че пътят започва, преминава и завършва през сърцето. То е движещата сила, основната муза и свръзката с останалите хора. Останалото е фалш, игра на роли. Бъдете истински!

– Към какво се стреми българската музикална индустрия през последните години – към качество или към количество?

– Към масово и  поголовно затъпяване! Не преувеличавам, погледнете къде е автентичното, чисто изкуство и кои са звездите на България. Щеше да е много смешно, ако не беше трагично, тъжно и жалко.

Това, че се работи с добри професионалисти от  хора по правенето на видеа към елементарни, направо жалки песни, които може и да звучат качествено откъм тон-режисура и звук,  не променя нещата. Хвърлят се усилия, влага се труд и финанси към изпълнители, които нямат кой знае какви качества.

Единствената им сила е, че могат да бъдат достатъчно „безлични“, за да повлияят на  хората от така наречените „маса слушатели“, да си останат „бледи кукли“ и да не мислят. Сещаш се, че не говоря за безличие откъм визия. Там може да си и като папагал. Кой от кой по-шарен, оригинален, модерен. Не, говоря за душевно безличие. В индустрията то е водещото „качество“.

– Освен с музика се занимаваш и с театър. Разкажи ни малко повече.

– Да, от години съм в театъра, занимавам се със сцената. Обичам си работата, имам наблюдения във вътрешния процес на създаването на този тип изкуство, разговарям и съм колега с артисти. Вдъхновяващо е. С музиката съм на сцената, с театъра съм зад сцената. Велико изкуство. Радвам се, че хората в България се завърнаха в салоните и сега бих казал, че театърът е доста посещаван – и не само в София.

– И двете направления в изкуството вървят ръка за ръка, в същото време са крайно различни. Успяваш ли да ги разграничиш или ги поставяш на едно и също ниво?

– Имат много общи черти. Има сюжет, роли, послания. Изкуството няма граници. Обичам и двете. Щеше да е чудесно ако можех от моето сценично изкуство – рапът, да се изхранвам, но на този етап това не е възможно. Не и по този начин, с тези идеи. Затова съчетаваме и продължаваме да действаме, както намерим за добре.

– Сцената е като реалността, но огледална. Пречупва обектите и показва друга страна от същността им. Често ги и поглъща. Успя ли да съхраниш себе си в тази месомелачка?

– Мисля, че да. Това най-добре ще го кажат хората, които ме наблюдават отстрани, но мисля че не само се съхранявам, но и гледам да се развивам, да разгръщам сърдечния и душевния си потенциал. И ща, не ща го правя. Едно от основните неща, наглед банално, е човек да бъде себе си, но много хора не разбират колко трудно е това, предвид това, което ни налага обществото.

Много хора мислят, че са себе си, но не са. Най-добре се вижда кой си като бавно, методично и спокойно навлизаш все по-навътре и по-навътре в недрата на същността си, на съзнанието, отпускаш сърцето си да ти говори. Действайте. Няма по-ценно нещо от това да си истински себе си. Без притеснения и задръжки от околните – просто Ти самият!

– Р.А.П. – разшифровай абревиатурата.

– Развий Алтернативна Представа – това е една идея, която заедно с моите братя по сърце, душа и рап идеология от Roof Rhymez прокарваме от известно време. Направихме и тениски с логото й. Искаме хората да развиват наистина алтернативен свят, различни представи, защото цялото усилие на системата, която контролира медията, е да направи човека индигово копие, безчувствен робот, послушник, слепец. Ние сме тук, за да се борим точно за обратното – искаме да има будни, сърдечни, съзнателни и мислещи хора. Индивидуалности със собствена позиция и мнение.

– Какво означава да си успешен изпълнител в България?

– За мен означава да не спираш развитието си и да подпомагаш развитието в хората, които те слушат. Да останеш верен на идеологията си. Да бъдеш автентичен, чист проводник на Истината! Ако направиш това и съумееш да запазиш човека в себе си, си успешен изпълнител.

– Като за финал пожелай нещо на читателите на „Plovdiv Time“.

– Пожелавам им да срещнат любовта във всичките и форми, ежедневно да и се наслаждават… и един слънчев ден да се събудим и наистина България да е райското кътче, което е. Да ги няма лошите хора начело. Да сме едни съзнателни, весели и жизнени хора, които има с какво да се гордеят, а не да се срамуват. Благодаря Ви за поканата, надявам се, че сме били поне малко полезни с разсъжденията си и до нови срещи.

Паулина Гегова

PLOVDIVTIME.BG

За хип-хоп музиката и музиката в рапа – Интервю с Sr. Martini

Нямаме нужда от уводни думи за него – Sr. Martini. Всичко, което ще прочетете в това интервю, което Koncerti.bg  направихме с  него, ще  ви бъде достатъчно, за да се запознаете отблизо с хип-хоп изпълнителя, с крюто, в което участва – София 1000, както и с музиката, която твори от години. Ще си говорим за изкуството да създаваш рими и за развитието на хип-хопа в България. Дали има наличие на такова? Сега ще разберем от самия Сър Мартини:

Разкажи ни за теб  и София 1000, как започна всичко?

– В един момент (и то точният), се засякохме с Ицака и Део на някакъв концерт, поговорихме… В течение на разговора, момчетата ни предложиха да работим заедно изцяло, да станем едно крю, един лейбъл !!! Те вече бяха оборудвали студиото като идеята беше задвижена – ние като група War of  the masses, (Drunken Ma, DarkSide и Sr. Martini) бяхме поканени сърцато от тях да обединим  РАП-а и енергията ни. С две думи : да работим постоянно заедно, защото така или иначе бяхме започнали да записваме парчета !!! По това време имахме доста перипетии с мястото, на което да записваме. Работехме с един наш голям приятел от Бг хардкор средите  – Павката от Piranha FTW, LAST HOPE (огромно уважение за него) . Преценихме, че за нас като рап група, ще е по-полезно да влезем в изцяло хип хоп лейбъл, и то с хора като Део и Ицака, дълбоко потопени в тази музика. Зад китарата застана Боби. Затова и казахме „ДА”  и се събрахме. Няма нищо случайно, защото с времето разбрахме, че това е перфектното място, хора и екип, които можем да имаме. Ние сме  приятели, безценно е !!!

Нека да обобщим още веднъж изпълнителите, които участват в София 1000 – Sr. Martini, Drunken Ma, DarkSide (War of the masses), Chadeo, Imp, Боби (китара).

От колко време си  хип-хоп изпълнител и кога се разпали тази твоя страст към словата, обърнати в рими?

– Доколкото си спомням, първият ми официален запис и песен – „Началото”(Слим, Бъг, Спенс и аз), е 2001 г. Със Слимарата се запознахме в казармата 98-99 г. като вече си бях започнал да пиша разни неща по тетрадки, римички, но не с твърдото убеждение, че ще ставам изпълнител, просто от сутрин до вечер слушах рап – факт. С него си станахме партийка, започнахме да си пишем заедно текстове… и неусетно решихме да направим  нещо като за начало. Организирахме и едно бягане от поделението за концерт, първо излизане на сцена… Няма да го забравя, много беше филм! Тогава „Снайпер Рекърдс” беше в началната си фаза, отидохме, Слимарата ме запозна с DJ Stancho. Записахме нашите куплети (от раз), Спенс дойде и каза: „ това е много добро… искам да вляза”. Станчо хареса също песента и реши да снимаме клип като всичко се случи естествено. След това там се събраха много кадърни изпълнители, работеше се здраво и професионално. Благодаря на всички, за мен беше една школа, която много ми е помогнала да съм в час с вътрешния заряд, техниките, похватите по правенето на музика. Следващото ми парче беше от албума на Слим, казва се „Шахмат”, и съм щастлив от това, защото Филмотека СЛИМисимо, тогава, спечели наградата на ММ  за рап албум на годината !!!

В ъндърграунд културата  те познаваме като Sr. Martini, който прави надъхващи тракове заедно с другите пичове от София 1000. Искаме да разберем дали този Мартини е един и същи навсякъде, където попадне?

– Благодаря! Истината е, че съм себе си навсякъде, това е нормално… никой не може да бъде нещо друго, освен себе си. Егото, маските, преструвките и игрите, това са фалшиви неща. Разбира се, винаги е различно, човек има настроения, моменти, емоции.. но да – себе си съм !!!

Всички знаем, че в днешно време е трудно да правиш истински рап, който да докосва сърцата на феновете. Как се справяш ти и твоите хора от крюто с тази задача?

– Първо искам да споделя, че никак не харесвам думата фен. Тя ми е фалшива, говори за разделение на изпълнител (отгоре) и фен (отдолу), за пиедестал, не! Аз не бих нарекъл хората, които споделят и слушат нашата музика – фенове. Те са приятели, познати, съмишленици, ако щеш симпатизанти, но не и фенове  ! Те са хора като нас, ние имаме подобен светоглед, чувства, разбираме се! А как се справяме със задачата да правим истински рап?  Отговорът е – много лесно! С  открито сърце и душа, за музиката и нашият любим стил –  рапът… просто отваряш вратата и всичко се случва !

Споделяш ли мнението, че в момента има много артисти, които правят музиката си по-скоро заради самата отдаденост към нея, отколкото за парите и славата?

– Да, споделям го категорично, много се радвам, че ги има, за да си слушам. А и с всички от тях сме в  чудесни взаимоотношения – работим заедно, творим.  Факт е, че има групи и изпълнители в цяла  България, с огромен потенциал, талант, идеи, послания, и добре, че ги има! Жаден съм за истински, смислен и жив Бг хип-хоп ! Уважение и поклон за всички тези хора, те си знаят кои са, комуникираме постоянно. Поклонът е, че в цялата тази комерсиализация и обезценяване на стойностното, те не спират да правят своята чиста музика, да говорят смислени неща, също така и да бъдат отговорни за думите си !!!

Нека си говорим за още рап. Как усещаш положението в България в момента – развива ли се успешно хип-хоп културата ни или напоследък ставаме свидетели на нещо комерсиално, което се слуша повече по радиото?

– Развива се, и точно хип хоп артистите са основата на това – коренът! Култура, и то хип-хоп по телевизията рядко ще видиш, въобще в ефир! Нещата стоят така: известните, комерсиалните и популярните работят сериозно с екип – снимат се видеа професионално, записват се, обработват се на чисто техническо ниво!  Това е крачка нагоре, плюс е, оттам нататък на мен лично посоката им на лирика, на звучене, не ми харесва. Цялостният продукт е добре изглеждащ на външен вид, но кух на съдържание ( не всички разбира се). И още нещо! Някои хора просто не са в този музикален жанр, те не правят РАП, те правят поп, поп-фолк, трап, но не и хип-хоп! Просто, да сменят табелата, това е. РАПА го държат жив рапърите, хората отвътре в хип-хоп културата, тези, които я разбират и ценят , а не дискотечните тигри. Те просто използват името му и се мятат като рапъри! Пичове, нищо лично – повечето от вас са свестни, мислещи хора, знам, но ако не сте рап, кажете го !!!

Напоследък София 1000 ни затрупва мощно с нови и нови парчета, които вдъхновяват голяма част от хората, слушащи хип-хоп, ще продължавате ли да зареждате със същите сили и ентусиазъм вашите хора и за напред?

– Много ти благодаря за оценката! Относно музиката, която правим в СОФИЯ 1000 – едно нещо мога да ти кажа със сигурност, и то 1000 (хиляда) процентова.! Ние сме себе си, ние сме хип-хоп, имаме да кажем много неща, посланието е важно за нас, както и обратната връзка с нашите хора. Интересува ме таланта на истинският музикант, лирикът, творецът. Комуникацията между хората с помощта на тази музика, тя в случая е моста между нас,  обменяме идеи, опит, разкриваме чувствата си. ПОСОКАТА е една… по-добър и чувстващ свят, отворен за истината! Не е трудно, благодарим на всеки един, който ни усеща и подкрепя по един или друг начин.

Можеш ли да направиш кратко обръщение към тепърва изгряващите таланти, които искат да правят качествена музика? Кое е най-важното нещо, което не трябва да забравят по пътя на тяхното развитие?

– От изключително значение е отвореното сърце, бъдете това, което сте, бъдете отговорни за лириките си, вашите думи са посланието ви! Те стоят там – на записа и имат закодирана сила, ако говорите глупости, то тогава хората ще слушат  само глупости. Вие това ли искате?  В тази връзка, знайте, че музиката влияе много и възпитава! Ако някой ви каже, че не е така, той лъже, манипулира, просто си измива ръцете. Бъдете отговорни към музиката си, тя е вашето лице пред хората! Чак след това идва техническата част, усъвършенстване и така нататък…  Отворете сърцата СИ !!!

Благодаря ти сърдечно за поканата, всичко добро и на теб, и на целия ви екип! И подкрепяйте чувствената, смислена българска музика!!!

Благодарим ти и ние, пич, продължавайте все така да надъхвате хората, които слушат качествен хип-хоп. Всичко знаем, че това е трудно изкуство за овладяване. С това интервю искаме да Ви покажем, че не е невъзможно, рапът е поезия, нека го ценим особено от такива артисти като София 1000. Респект за вас, момчета! Успех и до нови срещи!

Валeнтина Минчева

KONCERTI.BG

Sr. Martini: Sniper Records бе моята голяма школа през годините

Артистите в българската хип-хоп музика могат да се похвалят с доста цветни и интригуващи истории, които формират творческия им път. Именно чрез тях почитателите и последователите им могат да надникнат отвъд псевдонимите им и да се докоснат и до душевността на човека на изкуството.

Разказите на Sr. Martini (Out In Space Studio, War of the Masses), които с охота сподели предhiphoparena.bg, чудесно се вписват в описанието по-горе. Творецът, наред с това, изрази и своята благодарност към всички, които са му подали ръка през годините и с които не спира да си сътрудничи и днес, като не пропуска дори да ги спомене поименно:

„Творческия ми път започна в „Снайпер рекърдс”  при DJ Станчо, заведе ме Слим-арата, с който вече имахме идеи да направим група, да рапираме. Там е моята голяма школа през годините, въпреки че освен песента „Началото”, която се помни и до ден днешен с голямо уважение и любов от всички, през поколения дет се вика..нямам много реализирани песни от този период !

Другата е „Шах Мат” от албума на Слим „Филмотека Слимисимо”, който тогава спечели наградата на телевизия ММ за рап албум на годината ! Освен тези две песни..имам няколко записани, но неиздавани ! Просто самата атмосфера в студиото…наблюденията, сблъсъка с толкова много творци на едно място: Станчо– основния двигател, Слим, Спенс , Димна завеса, Бобо, ДРС,Нокаут … доста големи минаха оттам, всеки с енергията си, с таланта си ! Незаменимо е като начален тласък, опит, първи крачки !

Не съжалявам, че тогава някак си не ми се получи..с времето разбирам, че не съм бил истински готов – сега вече кристално ясно знам кой съм , какво искам да кажа и как да го споделя с останалите ! Посланието ми е сърдечно и „на място” ! След години „творческа пауза” в която обаче не спирах да пиша текстове.. Слим ми се обади и пак се събрахме за проект, за което БЛАГОДАРЯ !

SlimSize ми даде като рап-изпълнител и Творец изключителни възможности …бяхме група, с барабани:  Косяка- Last Hope – легенди на българската хардкор сцена, бас : Папеца – много голям от същата банда, клавир : Главанака – също стабилен музикант, с богат опит на сцена и в студио…в тази формация имахме честта да „забиваме” на големи концерти : турне с Afu-Ra – в София, Белград и Букурещ, Delinquent Habits, Funkdoobiest, Redman, Akil  the mc – Jurassic 5, Raekwon (Wu tang  clan), Psycho Realm, Mala Rodriquez…включително редица силни български фестивали ! Страхотни времена и нов, безценен опит на „голяма сцена”..пред доста голяма аудитория..друг заряд е, както и самото музициране с банда, инструменти ! Уникално !

От тогава имаме само едно записано парче с клип – “Добавки”, което смея да твърдя , се прие и разбра доста добре от много хора ! Другите ни песни останах само по лайфове, не се реализираха студийно ! По значителни периоди от пътя ми после са : Създаването на групата ни и до ден днешен с Drunken Ma ,DarkSide & Sr.Martini – WAR OF THE MASSES-записите по Албума ни- „Изпод отъпканите царевици”, Sofia 1000– период, полезен за всички ни като опит и взаимоотношения..реално обеднинението ни с  IMP– наш голям приятел, колега и двигател и до ден днешен, с Борко– нашият приятел, китарист, басист и още нещо. За да дойдем до момента, в който се събрахме сегашната  група ПРИЯТЕЛИ и КОЛЕГИ ПОД ЕДИН ПОКРИВ,  с които сме един уникален, творчески екип, а именно – OUT IN SPACE studio !!!

Alexmall & Gem, Gerata, Mihaela Martin-нашето бижу ,IMP, War of the Masses (Drunken Ma, DarkSide, Sr,Martini), Borko !!! Вече създадохме и реализирахме един Микстейп  – 1 ! Издадохме го ! Песни записваме и пускаме постоянно, клипове също..бройката расте и тепърва ще се увеличава….вдъхновение имаме в големи дози  !!! От скоро имаме и бенд..!!! Уважение заЯвката, Краси, Пешо, Сашо…тепърва ще чувате от нас много МУЗИКА ! Сега имаме шанса да се разгърнем на максимум като творци, обединената енергия и хармония е мощна движеща сила..набираме скорост и няма да изпуснем инерцията !!!